11 Местоимения / Граматика

Местоимението е дума, която може да замести всяко съществително име в изречение.

Лични местоимения

mi: ≈ „говорещият“ → аз
ni: ≈ „говорещият и друго/и лице/а“ → ние
vi: ≈ „този/тези, на който/които се говори“ → ти/вие
li: ≈ „мъжът или лицето с неопределен пол, за което се говори“ → той
ŝi: ≈ „жената, за която се говори“ → тя
ĝi: ≈ „нещото/предметът, животното или детето, за което се говори“ → то
ili: ≈ „хората, нещата/предметите или животните, за които се говори“ → те
oni: ≈ „неопределен(и) човек/хора“
si: ≈ „същият човек като този, който е подлогът в изречението“, но само ако това не е mi, ni или vi

Личните местоимения може да получават окончанието за винителен падеж „-N“:

Mi amas vin. - Обичам те/ви.
Ilin konas Karlo. - Карло ги познава/Карло познава тях.
Ĉu vi ĝin vidas? - Виждаш ли го?
Elizabeto lavas sin en la lago. - Елизабет се къпе в езерото.

Притежателни местоимения

Ако се добави окончанието -a към кое да е лично местоимение, то се превръща в притежателно местоимение:

mia: „принадлежащо на мен“ → мой/моя/мое (както и членуваните форми моя(т)/моята/моето)
nia: „принадлежащо на нас“ → наш/наша/наше (както и членуваните форми нашия(т)/нашата/нашето)
via: „принадлежащо на теб/вас“ → твой/твоя/твое/ваш/ваша/ваше (както и членуваните форми твоя(т)/твоята/твоето/вашия(т)/вашата/вашето)
lia: „принадлежащо на него (мж. род)“ → негов/негова/негово (както и членуваните форми неговия(т)/неговата/неговото)
ŝia: „принадлежащо на нея“ → неин/нейна/нейно (както и членуваните форми нейния(т)/нейната/нейното)
ĝia: „принадлежащо на него (ср. род)“ → негов/негова/негово (както и членуваните форми неговия(т)/неговата/неговото)
ilia: „принадлежащо на тях“ → техен/тяхна/тяхно (както и членуваните форми техния(т)/тяхната/тяхното)
onia: „принадлежащо на неопределен човек/хора“
sia: „принадлежащо на него, нея или тях, отнасящо се за подлога“

Притежателните местоимения могат да получат окончанията J и N по същия начин, както други прилагателни: mia ĉambro — miaj ĉambroj — mian ĉambron — miajn ĉambrojn.

Когато притежателното местоимение стои пред съществително, то изпълнява функцията и на определителен член, така че не се добавя la. Притежателното местоимение показва кой е притежателят и това е достатъчно изразяване на определеност. Ако притежателното местоимение се замени от израз с de, обикновено трябва да се добави la: ilia ĉambro = la ĉambro de ili, mia edzo = la edzo de mi.

Когато притежателното местоимение е само и след него няма съществително, то не изпълнява функцията на определителен член. За да се покаже определеност, в тези случаи обикновено се добавя la:

Tiu ĉi libro estas mia. - Тази книга (тук) е моя.
Tiu ĉi libro estas la mia. - Тази книга (тук) е моята.
Mia aŭto estas difektita. Ni provu la vian. La vian = vian aŭton. - Колата ми е развалена. Нека да пробваме твоята. Твоята = твоята кола.

Но понякога това la пред притежателно местоимение може да бъде пропуснато, ако от контекста е достатъчно ясно за какво се говори:

Li pli ŝatas mian domon ol (la) sian. = ...ol sian domon. - Той харесва моята къща повече от своя(та). = …от своята къща.

Други местоимения

Има и други думички, които също са местоимения (но не лични), например табличните думи с „O“, „U“ и „ES“ и думичката ambaŭ (двамата/двете).

Първо лице

Mi

Mi е в единствено число (и не показва пола). Mi и mia се използват от говорещия когато говори за себе си. В граматиката, това се нарича „първо лице“:

Mi venas de la avo, kaj mi iras nun al la onklo. - Идвам от дядо (си) и сега отивам при чичо (си).
Mi foriras, sed atendu min, ĉar mi baldaŭ revenos. - Аз излизам, но ме чакай(те), защото скоро ще се върна.
Por miaj kvar infanoj mi aĉetis dek du pomojn. - За своите четири деца купих двадесет ябълки.
Kiam mi finos mian laboron, mi serĉos mian horloĝon. - Когато приключа работата си, ще потърся часовника си.
Mi prenos miajn glitilojn kaj iros gliti. - Ще си взема ските и ще ида да се пързалям.

Ni

Ni е в множествено число (и не показва пола). Ni и nia се използват от говорещия когато говори едновременно за себе си и друг човек или други хора. Ni може да означава аз и още един човек, аз и други хора, аз и всички други хора или аз и ти/вие. Местоимението ni може да включва хората, на които се говори или не. За кои точно хора се говори показва само контекстът:

Ni vidas per la okuloj kaj aŭdas per la oreloj. - Виждаме с очите си и чуваме с ушите си.
Ni disiĝis kaj iris en diversajn flankojn: mi iris dekstren, kaj li iris maldekstren. - Ние се разделихме и тръгнахме на различни страни: аз тръгнах надясно, а той тръгна наляво.

Ni = „аз и той“.
Kiam vi ekparolis, ni atendis aŭdi ion novan, sed baldaŭ ni vidis, ke ni trompiĝis. - Щом започна да говориш, ние изчакахме да чуем нещо ново, но после видяхме, че сме се объркали.

Ni = „аз и други хора, но не и този, на когото говорим“.
La nokto estis tiel malluma, ke ni nenion povis vidi eĉ antaŭ nia nazo. - Нощта бе(ше) толкова тъмна, че не можехме да видим нищо дори пред носа си.
La junulo aliĝis al nia militistaro kaj kuraĝe batalis kune kun ni kontraŭ niaj malamikoj. - Младокът се присъедини към нашата армия и се би смело заедно с нас срещу нашите врагове.
Kiam vi vidis nin en la salono, li jam antaŭe diris al mi la veron. - Когато ти ни видя в салона, той вече ми беше казал истината.

Ni = „аз и той“.

Второ лице

Vi

Vi и via се използват от говорещия когато говори за човека/хората на който/които говори. Vi и via може да включва и други хора, които по някакъв начин са свързани със слушателя/слушателите. В граматиката това се нарича „второ лице“. Vi се използва по един и същ начин, независимо дали става въпрос за един човек или много хора. Така че vi може да бъде в единствено или множествено число. Vi не показва пола, нито отразява ранг, позиция и т.н. (няма учтива и неучтива форма):

Sinjoro, vi estas neĝentila. - Господине, Вие не сте мил.
Sinjoroj, vi estas neĝentilaj. - Господа, Вие не сте мили.
Vi estas infanoj. - Вие сте деца.
Ĉu vi amas vian patron? - Обичаш/обичате ли баща си?
Via parolo estas tute nekomprenebla kaj viaj leteroj estas ĉiam skribitaj tute nelegeble. - Говоренето ти е съвсем неразбираемо, а писмата ти винаги са написани нечетливо.
Sidigu vin, sinjoro! - Седнете, господине!

Когато vi е подлог на глагол с окончание „-U“ в главното изречение, то обикновено се пропуска.

В някои езици местоимението vi може да се използва за хората като цяло. В есперанто за тази цел се използва местоимението oni.

Ci

Ci е местоимение за второ лице, единствено число (което не показва пола). Ci и cia съществуват само на теория и почни никога не се използват. Ci може да се използва като vi, но само в единствено число, или като приятелска форма (в ед. ч.) на vi, или дори като обидна (в ед. ч.) форма на vi. Но всъщност не може да се определи със сигурност какъв точно нюанс се придава чрез това местоимение. Някои смятат, че ci е било използвано преди време в есперанто, и че употребата му постепенно е изчезнала, но всъщност ci никога не е използвано в практиката. То се е появило само веднъж в експериментална форма на изразяване. При нормалната употреба на есперанто се използва само vi за второ лице, както в единствено, така и в множествено число.

Трето лице

Всичко, което не е mi, ni или vi (или ci), спада към категорията „трето лице“. Местоименията li, ŝi, ĝi и ili, както и lia, ŝia, ĝia и ilia, се използват когато се говори за нещо познато, което не е нито говорещият, нито слушателят. Oni и onia се използва за неопределен човек или хора. Si и sia заместват другите местоимения от трето лице в определени случаи.

Li и ŝi

Li и ŝi са в единствено число. Li и lia се използват, когато се говари за един човек от мъжки пол. Ŝi и ŝia се използват за човек от женски пол:

Li estas knabo, kaj ŝi estas knabino. - Той е момче, а тя е момиче.
Li estas mia onklo. - Той е чичо ми.
Ŝi estas mia onklino. - Тя е леля ми.
En la salono estis neniu krom li kaj lia fianĉino. - В залата нямаше никого освен него и годеницата му.
Mi renkontis vian patrinon kaj ŝian kolegon. - Срещнах майка ти и колегата ѝ.

Когато се говори за човек, чийто пол не е известен, или когато се говори като цяло за човек от кой да е пол, обикновено се използва li. Тоест li има две значения: човекът от мъжки пол или човекът:

Ĉiu, kiu ŝin vidis, povis pensi, ke li vidas la patrinon. - Всеки, който я видеше, можеше да си помисли, че вижда майката.

Li тук се свързва с ĉiu (всеки), тоест означава всеки човек.
Se vi iros al kuracisto, li povos helpi vin. - Ако отидеш на лекар, той ще може да ти помогне.

Става въпрос за който и да е лекар, без значение от пола.

Подобна употреба на li понякога се определя като полова дискриминация, но всъщност това е просто част от граматиката. Li се използва не за да се пренебрегват жените, а просто защото li има две значения: мъж или неутрален пол. Това понякога може да причини двусмислие. В такива случаи се препоръчва по-ясното изразяване чрез например: ŝi aŭ li, tiu, tiu persono и т.н.

Забележка: Има предложения за нови местоимения, които да заменят неутралната употреба на li. Вече съществуват предложения с почти всяка свободна съгласна + „i“, но без особен практически резултат. Все пак понякога може да се срещнат в употреба ŝli и ri, докато други настояват за gi или ĵi и т.н.

Ĝi

Ĝi е в единствено число. Ĝi и ĝia се използват при липса на пол:

La tranĉilo tranĉas bone, ĉar ĝi estas akra. - Ножът реже добре, защото е остър.
Trovinte pomon, mi ĝin manĝis. - След като намерих ябълка, я изядох.
Mi disŝiris la leteron kaj disĵetis ĝiajn pecetojn en ĉiujn angulojn de la ĉambro. - Накъсах писмото и разхвърлих парчетата му във всички ъгли на стаята.

Ĝi се използва също и за деца, които са толкова малки, че полът няма значение. Но може да се използва и li, както се за човек, чийто пол не е известен:

La infano ploras, ĉar ĝi volas manĝi. - Детето плаче, защото иска да яде.
Mi montris al la infano, kie kuŝas ĝia pupo. - Показах на детето къде лежи неговата кукла.

Но при желание да се покаже полът на детето, или ако се говори за по-голямо дете, няма проблем да се използва li или ŝi.

Ĝi се използва също за животни, дори когато полът е известен:

"Pip, pip!" diris subite malgranda muso, kiu elkuris, kaj post ĝi venis ankoraŭ unu. - „Цвър, цвър!“ — каза изведнъж малка мишка, която изтича навън, а след нея дойде още една.
Mi frapos vian ĉevalon sur la kapon tiel, ke ĝi falos senviva. - Ще ударя коня ти по главата така, че ще падне мъртъв.

В специални случаи, когато може да има неяснота, може да се използва li или ŝi за животно.

Ĝi също може да представлява групиращи думи в единствено число, като: familio (семейство), popolo (народ), armeo (армия) и т.н.:

Hodiaŭ la problemo interesas la publikon, morgaŭ ĝi povas esti indiferenta pri ĝi. - Днес проблемът интересува обществото, утре то може да е безразлично към него.

Първото ĝi представлява обществото (множество от хора). (Второто ĝi е проблемът.)

Ĝi обикновено представлява предмет, животно или друго ясно определено нещо. Tio се използва за абстрактни неща, за представяне на цяло изречение или за нещо, което не е точно определено (= онова нещо):

— Ŝi forvojaĝis. — Jes, mi tion scias. = Jes, mi scias, ke ŝi forvojaĝis. - – Тя замина. – Да, знам това. = Да, знам, че тя е заминала.

Ili

Ili е в множествено число. Ili и ilia се използват когато се говори за повече от едно познати неща или хора (които не включват нито говорещия, нито слушателя). Ili не показва пола:

Kie estas la knaboj? Ili estas en la ĝardeno. - Къде са момчетата? В градината са.
Kie estas la knabinoj? Ili ankaŭ estas en la ĝardeno. - Къде са момичетата? И те са в градината.
Kie estas la tranĉiloj? Ili kuŝas sur la tablo. - Къде са ножовете? Лежат на масата.
Donu al la birdoj akvon, ĉar ili volas trinki. - Дай вода на птиците, защото искат да пият.
Sinjoro Petro kaj lia edzino tre amas miajn infanojn; mi ankaŭ tre amas iliajn infanojn. - Господин Петро и съпругата му много обичат децата ми; и аз обичам техните деца.

В някои езици, местоимението ili понякога се използва за неопределени хора. В тези случаи в есперанто се използва oni.

Oni

Oni и onia са неопределени местоимения, които се използват когато се говори за който и да е човек, за много или няколко неопределени хора, когато няма значение за кои точно хора се говори и т.н. Oni обикновено е в единствено число, но може да бъде и в множествено. Oni не показва пола:

En malbona vetero oni povas facile malvarmumi. - В лошо време човек може лесно да настине.
Kiam oni estas riĉa (aŭ riĉaj), oni havas multajn amikojn. - Когато човек е богат, той има много приятели. ⟷ Когато хората са богати, те имат много приятели.
Oni diras, ke la vero ĉiam venkas. - Казват, че истината винаги побеждава.
Kun bruo oni malfermis la pordegon, kaj la kaleŝo enveturis en la korton. - Отвориха портата с шум и каретата влезе в двора. (може също да се разбира като: „портата се отвори с шум…“)
Oni tiel malhelpis al mi, ke mi malbonigis mian tutan laboron. - Попречиха ми толкова, че съсипах цялата си работа.
La malpura aero malsanigas onin. - Мръсният въздух разболява хората.
Kiam oni venas al tiu urbo, oni devas atenti pri la krimuloj. Ili kapablas ŝteli eĉ oniajn vestaĵojn. - Когато човек влезе в този град, трябва да внимава за престъпници. Те могат да му откраднат дори дрехите.
Ne kritiku onin, ĉar oni povas ankaŭ vin kritiki. - Не критикувай човек, защото и той може да те критикува.

В практиката рядко има случаи, в които е необходима употребата на onin и onia. Поради това, някои смятат тези форми за странни и ги избягват, дори когато могат да бъдат полезни.

Si

Si и sia са специални местоимения за трето лице, които трябва да се използват в определени случаи вместо обикновените местоимения за трето лице. Si може да бъде както в единствено число, така и в множествено според това, което представлява. Si само̀ по себе си не посочва пола.

Често се случва това, което изпълнява функцията на подлог, да се използва и с различна функция в същото изречение. Ако подлогът е mi, ni или vi (или ci), то просто се повтаря същото местоимение:

Mi lavas min. - Мия се.

Второто mi е същият човек.
Mi vidas mian fraton. - Аз виждам своя брат.

Mi и mia се отнасят за един и същ човек.

Ni lavas nin. - Ние мием себе си.

Второто ni представлява същите хора.
Ni vidas niajn fratojn. - Ние виждаме своите братя.

Ni и nia се отнасят за едни и същи хора.

Vi lavas vin. - Миеш се/Миете се.

Второто vi представлява същия човек (или същите хора).
Vi vidas viajn fratojn. - Ти виждаш/Вие виждате братята си.

Vi и via се отнасят до един и същ човек (или едни и същи хора).

Но ако подлогът е в трето лице (това не е нито говорещият, нито слушателят), трябва да се използва si за другата функция. Ако се използва например li и като подлог и за друга функция, тогава се разбира, че става въпрос за двама различни мъже. Същото важи и за ŝi, ĝi и ili:

Ŝi lavas ŝin. - Тя я мие.

Жена мие друга жена.
Ŝi lavas sin. - Тя се мие.

Жена мие своето тяло. Ŝi и si посочват едно и също лице.
Ŝi vidas ŝian patrinon. - Тя вижда майка ѝ.

Жена вижда майката на друга жена.
Ŝi vidas sian patrinon. - Тя вижда майка си.

Жена вижда своята майка.
La virino serĉas ŝian filon. - Жената търси сина ѝ.

Жената търси сина на друга жена.
La virino serĉas sian filon. - Жената търси сина си.

Жената търси своя собствен син.

Li lavas lin. - Той го мие.

Мъж мие друг мъж.
Li lavas sin. - Той се мие.

Мъж мие своето собствено тяло. Li и sin се отнасят за един и същ човек.

Ĝi lavas ĝin. - То мие него.

Едно животно мие друго животно (или предмет).
Ĝi lavas sin. - То мие себе си.

Едно животно мие своето собствено тяло. Ĝi и sin се отнасят за едно и също животно.
La hundo ludas per sia pilko. - Кучето играе със своята топка.

Кучето играе със своята собствена топка.

Ili lavas ilin. - Те мият тях.

Една група от хора или животни мият друга група.
Ili lavas sin. - Те мият себе си.

Една група мие собствените си тела. Ili и sin се отнасят за една и съща група.
La naĝintoj ne trovas siajn vestaĵojn. - Плувалите не намират дрехите си.

Плувалите не намират собствените си дрехи.

Oni ne forgesas facile sian unuan amon. - Човек не забравя лесно своята първа любов.

Si не може да бъде подлог

Si никога не може да изпълнява функцията на подлог, нито да бъде част от подлог, тъй като тогава si ще се отнася за самото себе си. По същата причина и sia не може да бъде част от подлога. Следните изречения са грешни: Si manĝas. Mi kaj si dancas. Petro kaj si fiŝkaptas. Mia kaj sia fratoj estas samklasanoj. Sia edzino estis kisata de li. Следното също е грешно: Karlo kaj sia frato promenas en la parko. В това изречение изглежда сякаш sia се отнася за Karlo, но подлогът всъщност не е Karlo, а Karlo kaj sia frato. Правилното е: Karlo kaj lia frato promenas en la parko. Si също може да се използва, но изречението трябва да се промени по следния начин: Karlo kun sia frato promenas en la parko. Сега подлогът е Karlo и sia се отнася за него. Частта kun sia frato не е част от подлога, а е обстоятелствено пояснение с kun.

Si в страдателен залог

Si и sia представляват граматическия подлог. Това важи и за изреченията в страдателен залог, въпреки че в тях граматическият подлог не е този, който извършва действието:

Ŝi estas amata de siaj instruistinoj. - Тя е обичана от учителките си.
Karlo estis akompanata de Petro al sia domo. = ...al la domo de Karlo. - Карло бе придружен от Петро до тях. = […] до дома на Карло.
Karlo estis akompanata de Petro al lia domo. = ...al la domo de Petro. - Карло бе придружен от Петро до него. = […] до дома на Петро.
Li sendas leteron al sia kuzo. → Letero estas sendata de li al lia (propra) kuzo. - Той изпраща писмо на братовчед си. → Писмото бива изпратено от него на неговия (собствен) братовчед.

В изречението, което е в страдателен залог, не може да се ползва al sia kuzo, тъй като тогава това ще се отнася за братовчеда на писмото.

Подчинено изречение

Сказуемото на подчиненото изречение има собствен подлог. Ако в подчиненото изречение се използва si(a), то ще представлява единствено подлога на подчиненото изречение:

Elizabeto rigardis la viron, kiu kombis al si la harojn. - Елизабет гледаше мъжа, който решеше своята коса.

Мъжът е решил собствената си коса (а не тази на Елизабет). Si представлява подлога на kombis, тоест kiu (а kiu представлява мъжа).
Karlo kaj Petro diris, ke la infanoj jam vestis sin. - Карло и Петро казаха, че децата вече са се облекли.

Децата са облекли дрехи на собствените си тела (а не на тези на Карло и Петро).
Li vidis, ke la hundo ludas per sia pilko. - Той видя, че кучето играе със своята топка.

Топката принадлежи на кучето (подлогът в подчиненото изречение).
Abimeleĥ, la reĝo de la Filiŝtoj, rigardis tra la fenestro, kaj vidis, ke Isaak amuziĝas kun sia edzino Rebeka. - Авимелех, царят на филистимците, гледаше през прозореца, и видя, че Исаак се забавлява със съпругата си Ребека.

Ребека е съпругата на Исаак (подлогът на amuziĝas), а не на Авимелех (подлогът на vidis). Ако трябваше да се покаже, че това е съпругата на Авимелех, трябваше да се използва lia edzino.
Mia avo diris, ke li tre amis sian patrinon. - Дядо ми каза, че много е обичал майка си.

Sian представлява подлога на amis — li, който може да се отнася за mia avo, но може да бъде и друг мъж.

Si не може да бъде подлог. Също така si не може да бъде и подлог в подчинено изречение, нито част от подлога в подчинено изречение с целта si да се отнася за подлога в главното изречение. Следното е грешно: Karlo diris, ke si venos morgaŭ. Грешно е и: Karlo diris, ke sia frato venos morgaŭ. Si в подчинено изречение винаги се отнася за подлога в самото подчинено изречение. Трябва да бъде: Karlo diris, ke li venos... / ke lia frato venos... Също не може: Ŝi sentis, ke pluvas sur sin. Трябва да бъде: Ŝi sentis, ke pluvas sur ŝin.

За причастието с окончание „-A“ важи същото правило, като за подчиненото изречение:

Li ekvidis la anĝelon de la Eternulo, starantan sur la vojo kun elingigita glavo en sia mano. - Той видя ангела на Бог, стоящ на пътя с изваден меч в ръката си.

Ангелът е стоял с меч в ръката си.
Karlo promenis kun virino vestita per sia plej bela vesto. - Карло се разхождаше с жена, облечена в най-красивата си дреха.

Тя е била облечена в най-красивата си дреха.

За сравнителните изрази, започващи с kiel или ol важи същото правило като за подчинените изречения. Si в такъв сравнителен израз представлява подлога на подразбиращия се глагол:

Ŝi amas lin kiel sin mem. - Тя го обича като себе си.

Тя го обича така, както обича самата себе си.
Ŝi estas tiel saĝa kiel ŝia fratino. - Тя е толкова мъдра колкото сестра си.

И сестра ѝ е мъдра.
Li punis ilin same kiel siajn fratojn. - Той ги наказа по същия начин, както своите братя.

Той е наказал и братята си.
Ŝi amas lin pli ol sin mem. - Тя го обича повече от себе си.

Тя го обича повече, отколкото обича самата себе си.
Li estas pli aĝa ol lia frato. - Той е по-възрастен от брат си.

Неговият брат е възрастен (но по-малко).

Сложният епитет, поставен след това, за което се отнася, и допълващото определение, също може да се разглеждат като подчинени изречения с подразбиращ се глагол. Тогава si може да се отнася за подлога на подразбиращия се глагол. Този подлог винаги се разпознава чрез стоящото пред него съществително. В такива изречения употребата не е точно определена:

Ili vizitis muzeon faman pro siaj belaj pentraĵoj. = ...muzeon, kiu estas fama pro siaj belaj pentraĵoj. - Те посетиха музей, известен с красивите си картини. = …музей, който е известен със своите красиви картини.

Картините принадлежат на музея.
Picasso vizitis muzeon faman pro liaj pentraĵoj. = ...muzeon, kiu estas fama pro liaj pentraĵoj. - Пикасо посети музей, известен с неговите картини. = …музей, който е известен с неговите картини.

Картините са на Пикасо.
Ŝi vidis soldaton kun sia pafilo en la mano. = ...soldaton, kiu staris kun sia pafilo en la mano. - Тя видя войник с пистолет в ръката си. = …войник, който стоеше с пистолета си в ръка.

Инфинитив

Когато si се използва с глагол в инфинитивна форма, si представлява косвения подлог на инфинитива. Най-често този подлог е същият като подлога на сказуемото, но не винаги:

Ĉiu homo devas zorgi pri si mem. - Всеки човек трябва да се грижи за себе си.

Si представлява подлога на zorgi. Това е същият подлог като този на devas.
La sinjoro ordonis al la servisto vesti sin. - Господинът (господарят) нареди на слугата да се облече.

Косвеният подлог на vesti е la servisto. Sin представлява слугата.
La sinjoro ordonis al la servisto vesti lin. - Господинът (господарят) нареди на слугата да го облече.

Слугата не трябва да облече себе си, а друг мъж, най-вероятно господаря.

Ако косвеният подлог на инфинитива не присъства в изречението, и ако не е важен, обикновено si се отнася за подлога на сказуемото:

La reĝo sendis voki sian kuraciston. - Царят изпрати да повикат лекаря му.

Косвеният подлог на voki не присъства в изречението и не е важен, така че sia може да представлява царя. Sendis voki се приема за един глагол само с един подлог — царят.
La reĝo sendis la serviston voki lian kuraciston. - Царят изпрати слугата да повика лекаря му.

Тук подлогът на voki (слугата) присъства в изречението. Ако се използва sian kuraciston, слугата ще трябва да извика своя собствен лекар, а не този на царя.

Отглаголно съществително

Ако съществително в изречението е явно отглаголно, и ако косвеният му подлог присъства, si обикновено представлява този подлог. Въпреки че правилата не са строго определени:

Petro pacience aŭskultis la plendadon de Karlo pri ĉiuj siaj problemoj. - Петро търпеливо слушаше оплакването на Карло от всички негови проблеми.

Карло се е оплаквал от всички свои проблеми. Проблемите са на Карло (косвеният подлог на plendado), а не не Петро (подлогът на aŭskultis).

Когато sia стои пред отглаголно съществително, за да определи действието, то винаги представлява подлога на сказуемото:

Karlo rakontis al Eva pri sia vojaĝo al Azio. - Карло разказа на Ева за своето пътуване в Азия.

Карло е пътувал в Азия.
Karlo demandis al Eva pri ŝia vojaĝo al Eŭropo. - Карло попита Ева за нейното пътуване в Европа.

Ева е пътувала в Европа.

Si(a) във фиксирани изрази

В някои фиксирани изрази, si(a) не се подчинява на установените правила:

siatempe = „в това време, в конкретното време, в правилното време“. Когато siatempe има това специално значение, винаги се използва siatempe, независимо кой е подлогът: Mi volis siatempe proponi regulon. (По това време исках да предложа правило.) Tiam mi donos al via lando pluvon siatempe. (Тогава ще дам на страната ти дъжд в правилното време.)
Съществително + en si = „…такова, каквото е; в същността“. Когато става въпрос за това специално значение, si се използва дори когато въпросното нещо не е подлог: Se oni rigardas la aferon en si, oni vidas… (Ако човек погледне нещото в същността му, ще види…) = Se oni rigardas la aferon tia, kia ĝi estas… (Ако човек погледне нещото, такова каквото е…)