30 Представки / Граматика

BO

Представката bo- означава роднинска връзка след сключен брак.

Представката bo- се среща главно в следните три думи за роднински връзки, както и в съответните им женски производни форми на -in:

patro ('баща') → via bopatro ('свекър/тъст ти') = бащата на съпруга или съпругата ти
filo ('син') → via bofilo ('зет ти') = съпругът на дъщеря ти
frato ('брат') → via bofrato ('шурей/девер ти') = братът на съпруга или съпругата ти; съпругът на сестра ти; съпругът на сестрата на съпруга или съпругата ти

Ankaŭ la BO-vortoj bokuzo, bonevo, boonklo, boavo, bonepo, boparenco kaj bofamiliano (kaj la respondaj IN-formoj) estas eblaj, sed malpli ofte uzataj. Anstataŭe oni uzas normale la simplajn vortojn sen BO.

Kiam temas pri parenceco pere de du geedzecoj, oni logike povus uzi vortojn kun duobla BO-prefikso: via bobofrato = "la edzo de fratino de via edz(in)o", via bobokuzo = "la edzo de kuz(in)o de via edz(in)o", via bobonevo = "la edzo de nev(in)o de via edz(in)o", via boboonklo = "la edzo de onkl(in)o de via edz(in)o". En la praktiko oni tamen uzas nur simplajn BO-formojn ankaŭ por tiaj signifoj.

BO povas aperi kune kun la prefiksoj GE kaj PRA. La reciproka ordo de tiuj prefiksoj ne gravas por la signifo, sed kutime GE aperas laste: bogepatroj, bogefratoj, prageavoj, bopragekuzoj k.s.

ĈEF

Представката ĉef- посочва, че това, което стои пред нея, е най-важното от всички подобни неща:

redaktoro ('редактор') → ĉefredaktoro ('главен редактор') = най-важният редактор (например на вестник), който отговаря за съдържанието на вестника.
artikolo ('статия') → ĉefartikolo ('главна статия') = най-важната статия във вестник; най-често статия относно мнението на издателя или на главния редактор.
urbo ('град') → ĉefurbo ('столица') = градът, който е приет официално като най-важен в цялата държава и в който обикновено се намира правителството, парламентът и т.н.
strato ('улица') → ĉefstrato ('главна улица') = най-важната и най-голяма улица на град
ĉefo ('шеф') = най-важният или най-високопоставен човек; ĉefa ('главен') = най-важен, най-високопоставен

ĈEF montras la plej gravan aferon aŭ personon. La sufikso ESTR montras personon, kiu gvidas kaj decidas. Ofte tiu persono, kiu estas plej grava, havas ankaŭ decidopovon, kaj tial oni iafoje povas esprimi la saman aferon ĉu per ESTR-vorto, ĉu per ĈEF-vorto, ekz.: ĉefredaktoro (la plej grava redaktoro) ≈ redakciestro (estro de redakcio). ESTR ĉiam montras personon, dum ĈEF kiel prefikso ne montras mem personon: ĉefurbo tute ne egalas al urbestro. La memstara substantivo ĉefo tamen ĉiam montras personon, kaj tial la vortoj ĉefo kaj estro estas en la praktiko preskaŭ samsignifaj.

DIS

Представката dis- най-често съответства на българската раз-. Използва се само пред думи, назоваващи действия (били те глаголи или отглаголни съществителни) и посочват начина на действие или неговия резултат.

При думи, назоваващи някакво движение, dis- посочва, че няколко неща се движат в различни посоки:

iri ('отивам') → disiri ('разотивам(е) се') = отивам(е) си в различни посоки
kuri ('тичам', 'бягам') → diskuri ('разтичвам се', 'разбягвам се') = тичам в различни посоки
sendado ('изпращане') → dissendado ('разпращане') = изпращане на няколко посоки наведнъж

При дума, която вече носи собствено значение, представката dis- усилва това значение:

ŝiri ('късам') → disŝiri ('разкъсвам') = разпарчетосвам чрез късане
rompi ('чупя') → disrompi ('разчупвам') = раздробявам на парчета чрез чупене
de → disde = "de" en formova aŭ malsimileca signifo (ĉi tie DIS escepte aperas antaŭ ne-aga vorto)

Ĉe vorto kun ia kuniga signifo DIS anstataŭigas la kunigan signifon per disiga. DIS tiam egalas al MAL:

volvi → disvolvi = malvolvi
faldi ('сгъвам') → disfaldi ('разгъвам') = отгъвам

DIS uziĝas ankaŭ kiel ordinara radiko: disa = malkuna, dividita, maldensa; disigi = igi disa(j), disdividi.

EK

Представката ek- назовава начало на някакво (внезапно) действие. Използва се единствено при думи за действия и винаги посочва начина на действието.

Най-често представката ek- посочва, че някакво действие започва. Посочва началния момент на действие, често с оттенък на внезапност и неочакваност:

kuri ('тичам') → ekkuri ('затичвам') = започвам да тичам
sidi ('седя') → eksidi ('сядам') = започвам да седя
pluvi ('вали') → ekpluvi ('завалява') = започва да вали (за дъжд)
floro ('цвете') → flori ('цъфтя') → ekflori ('разцъфвам') = започвам да цъфтя
de ('от') → ekde ('(още) от') = от самото началото на (тук ek- по изключение стои пред дума, която не назовава действие)

Ankaŭ la sufikso IĜ povas en iuj okazoj montri komencon de ago: sidiĝi, estiĝi k.s. EK montras pli subitan, pli rapidan komencon ol IĜ.

Понякога ek- посочва внезапно действие, което трае само миг. Тогава става дума не само за началото, а за цялото действие:

fulmi ('святкам, бляскам') → ekfulmi ('присвятквам, проблясвам') = святкам изведнъж и обикновено за кратко време
brili ('блестя') → ekbrili ('заблестявам') = внезапно издавам блясък
rigardo ('поглед') → ekrigardo ('поглед') = бърз, рязък поглед

Ek- се използва също така като обикновен корен и като възклицание:

eki ('започвам')
ekigi ('започвам') = започвам нещо
ek! = komencu tuj!, ni (tuj) komencu!, k.s.

EKS

Представката eks- носи значението на „бивш, някогашен“. Използва се главно при професии и други човешки роли, но понякога и при думи от друг вид:

reĝo ('крал', 'цар') → eksreĝo ('бивш крал', 'бивш цар') = бивш владетел на монархия
edzo ('съпруг') → eksedzo ('бивш съпруг') = човек, който преди е бил съпруг на някого
(ge)edziĝi ('омъжвам се') → eks(ge)edziĝi ('развеждам се') = прекратявам брак с някого
moda ('модерен') → eksmoda ('старомоден') = който вече не е на мода
eksa ('бивш') = предишен, някогашен; eksiĝi ('абдикирам, оттеглям се (от пост)')

При думи, назоваващи животни, представката eks- носи значение на „скопен“, „кастриран“: bovo → eksbovo = вол.

GE

Представката ge- посочва и двата пола. Използва се при мъжки или полово неутрални думи, за да придаде събирателно значение.

Ge- най-често посочва двойка:

patro ('баща') → gepatroj ('родители') = майката и бащата (на общи деца)
edzo ('съпруг') → geedzoj ('съпруг и съпруга') = съпругът и неговата съпруга
fianĉo ('годеник') → gefianĉoj = годеникът и неговата годеница
doktoro → gedoktoroj = doktoro kaj ties edz(in)o (gedoktoroj logike devus esti paro, en kiu ambaŭ estas doktoroj — tial oni nuntempe apenaŭ uzas vortojn kiel gedoktoroj pri paro)

GE ankaŭ estas uzata ĉe parencovortoj por montri grupon de parencoj el ambaŭ seksoj:

frato ('брат') → gefratoj ('роднини') = брат/братя и сестра/сестри
filo ('син') → gefiloj ('деца') = син(ове) и дъщеря (дъщери)

Ge- по-общо се използва също да посочи, че и двата пола ги има в някаква група:

knabo ('момче') → geknaboj = и момчета, и момичета
lernanto ('ученик') → gelernantoj ('ученици') = ученици и от двата пола
doktoro ('доктор') → gedoktoroj ('доктори') = доктори и от двата пола

Ако думата сама по себе си е полово неутрална, не е нужно да ѝ се прилепва представката ge-, освен ако не искаме да наблегнем и на двата пола едновременно. Обикновено се казва само lernantoj и doktoroj.

Представката ge- рядко се среща прилепена за дума, която не може да има пол. Такава новосформирана ge-дума посочва, че нещото се отнася и двата пола, често с шеговит нюанс. Такива думи са неестествени и не се използват твърде много: lernejo → gelernejo = училище и за двата пола.

Бележка: Ge-дума с o-окончание обикновено може да е само в множествено число, тъй като трябва да има повече от един представител, за да могат да се поберат в значението и двата пола. Понякога обаче значението на ge- в единствено число може да назовава представител на който и да е от двата пола. На този принцип може да се образуват думи като gepatro ('родител') = баща или майка, geedzo ('брачен партньор') = съпруг или съпруга. Такава употреба обаче не е обичайна и мнозина я смятат за нелогична и неправилна. Думите въпреки това са разбираеми и могат да бъдат полезни. Бъдещето ще покаже дали ще бъдат приети.

MAL

С представката mal- се образува дума, носеща точно обратното значение на думата, към която се прилепя. Използва се единствено при думи, които имат пряк антоним.

bona ('добър') → malbona ('лош')
granda ('голям') → malgranda ('малък')
feliĉa ('щастлив') → malfeliĉa ('нещастен')
laborema ('работлив') → mallaborema ('мързелив')
graso ('мас', 'мазнина') → grasa ('мазен') → malgrasa ('постен') = който няма или има малко мазнина
pli ('повече') → malpli ('по-малко')
tro ('твърде много') → maltro ('твърде малко')
fermi ('затварям') → malfermi ('отварям')
ami ('обичам') → malami ('мразя')
ŝlosi ('заключвам') → malŝlosi ('отключвам')
aliĝi ('присъединявам се') → malaliĝi ('напускам', 'оттеглям се')
kodo ('код') → kodi ('кодирам') → malkodi ('разкодирам') = разшифровам кодиран текст
antaŭ ('пред') → malantaŭ ('зад')
supre ('отгоре') → malsupre ('отдолу')
simetrio ('съразмерност', 'симетрия') → malsimetrio ('несъразмерност')
amiko ('приятел') → malamiko ('враг')
lumo ('светлина') → mallumo ('тъмнина', 'мрак')
malo ('противоположно(то)') male ('противоположно', 'напротив')

Oni povas iafoje heziti inter MAL kaj ne. Ne montras foreston, mankon de io, dum MAL montras ĉeeston de la kontraŭa ideo. Ofte ambaŭ estas uzeblaj, sed kun iom malsamaj signifoj. Iafoje estas nur nuanca diferenco. MAL estas iafoje uzata kiel pli forta ne:

laŭdi ('хваля') = казвам колко добро е нещо
ne laŭdi ('не хваля') = не казвам колко добро е нещо
mallaŭdi ('коря'; 'смъмрям') = казвам колко лошо е нещо
ne mallaŭdi ('не коря'; 'не смъмрям') = не казвам колко лошо е нещо

amiko ('приятел') = човек, към когото изпитваме симпатия или любов
neamiko ('неприятел') = човек, към когото не изпитваме нищо особено
malamiko ('враг') = човек, към когото изпитваме антипатия или омраза

MIS

MIS = "erareco, malĝusteco, malboneco". MIS ĉiam montras manieron aŭ econ de tio, kio staras poste.

kalkuli ('изчислявам', 'пресмятам') → miskalkuli ('изчислявам/пресмятам погрешно') = допускам грешка при изчисление или пресмятане
kompreni ('разбирам') → miskompreni ('разбирам погрешно')
skribi ('пиша') → misskribi ('пиша погрешно') = написвам нещо погрешно, допускам писмена грешка
korekti ('поправям') → miskorekti ('поправям погрешно')
uzi ('използвам', 'употребявам') → misuzi ('злоупотребявам') = използвам по лош или неправилен начин
trakti ('третирам') → mistrakti ('малтретирам') = третирам, отнасям се зле с някого или с нещо
faro ('действие, дело') → misfaro = погрешно действие
formo → misformo = erara, malbona formo
formi ('образувам', 'формирам') → misformi ('обезобразявам', 'деформирам') = придавам неправилна, лоша форма на нещо

Да не се бърка mis- с mal-. Mis- не променя основното значение на думата, а само ѝ прибавя идеята за погрешност, докато mal- променя значението ѝ, като я превръща в антоним:

laŭdi ('хваля') = казвам колко добро е нещо
mislaŭdi = погрешно казвам, че е добро нещо, което е всъщност лошо
mallaŭdi ('упреквам, мъмря, хокам') = казвам колко лошо е нещо
mismallaŭdi = погрешно казвам колко лошо е нещо, което е всъщност добро

PRA

PRA = "antaŭ tre longa tempo, primitiva". PRA montras, ke tio, kio staras poste estas tempe malproksima:

homo ('човек') → prahomo ('прачовек')
arbaro ('гора') → praarbaro ('древна гора') = гора, съществуваща от много дълго време
tempo ('време') → pratempo ('памтивек', 'древни времена') = изначалното време на човечеството или на света
antaŭlasta ('предпоследен') → praantaŭlasta ('предпредпоследен') = който е преди предпоследния

Ĉe la parencovortoj av(in)o, nep(in)o, onkl(in)o, nev(in)o kaj kuz(in)o PRA montras parencecon je unu generacio pli malproksiman (antaŭe aŭ poste en la tempo):

avo ('дядо') → via praavo ('твоят прадядо') = бащата на дядо ти или баба ти
avo ('дядо') → via prapraavo ('твоят прапрадядо') = бащата на прадядо ти или прабаба ти
avo ('дядо') → via praprapraavo ('прапрапрадядо ти') = дядото на прапрадядо ти или на прапрабаба ти
nepo ('племенник') → via pranepo ('твоят праплеменник') = синът на внука или внучката ти
nepo ('племенник') → via prapranepo ('твоят прапраплеменник') = племенникът на внука или внучката ти
onklo ('чичо') → via praonklo ('прачичо ти') = чичото на баща ти или майка ти
nevo ('внук') → via pranevo ('твоят правнук') = синът на внука или внучката ти
kuzo → via prakuzo = la filo de la kuz(in)o de via patr(in)o

Ĉe la parencovortoj patr(in)o kaj fil(in)o PRA montras malproksiman parencecon plurajn aŭ multajn generaciojn antaŭe aŭ poste:

patro ('баща') → prapatro ('прабаща') = далечна мъжка роднинска връзка, от която някой произхожда; действителен или въображаем родоначалник на народ, племе или семейство
filo ('син') → prafilo ('прасин') = далечна мъжка роднинска връзка, която произхожда от определен човек

Ofte oni uzas prapatroj kaj prafiloj (kun J-finaĵo) ĝenerale pri ies antaŭuloj kaj posteuloj, ofte eĉ sen seksa distingo.

При думи, назоваващи роднински връзки, pra- може да се използва заедно с представките bo- и ge-.

RE

RE = "veni aŭ meti denove en la saman lokon kiel antaŭe, denove fari aŭ fariĝi tia kiel antaŭe, fari aŭ okazi ankoraŭ unu fojon en sama aŭ alia maniero". RE estas uzata nur ĉe agaj vortoj, kaj ĉiam montras manieron de la ago:

veni ('идвам') → reveni ('връщам се') = идвам отново на мястото, където съм бил преди
doni ('давам') → redoni ('връщам') = давам нещо на някого, който преди го е имал
brilo ('блясък') → rebrilo ('отблясък')
bonigi → rebonigi = denove bonigi ion, kio malboniĝis
saniĝi ('оздравявам') → resaniĝi ('възстановявам се') = оздравявам отново след боледуване
diri ('казвам') → rediri ('повтарям', 'казвам отново'; 'отвръщам') = казвам отново същото нещо; казвам в отговор
trovi ('намирам') → retrovi ('намирам отново') = намирам каквото съм загубил
koni ('познавам') → rekoni ('разпознавам'; 'признавам') = виждам нещо или някого и забелязвам, че вече го знам или познавам; признавам стойността на нещо
turni ('обръщам') → returni ('преобръщам') = обръщам отново нещо в началната му позиция
ree ('повторно, отново, отначало')

Iuj RE-vortoj ekestis pro influo de nacilingvaj vortoj, kaj havas nelogikan signifon. Ekz. reprezenti ordinare ne signifas "prezenti denove", sed "agi anstataŭ iu, en ies nomo". Resumi ne estas "denove sumi", sed "koncize esprimi la esencon". Tiujn, kaj aliajn vortojn, oni nun normale rigardas kiel nekunmetitajn (faritajn el la radikoj REPREZENT kaj RESUM). Returni kaj precipe returna kaj returne estis antaŭe uzataj ankaŭ pri reirado kaj redonado. Nun oni uzas tiujn vortojn nur kiam temas pri efektiva turnado.