Към съдържанието

Ki-въпроси

Ki-въпросите се въвеждат чрез табличните думи, започващи с ki-. Въпросителните ki-думи представляват информация, която говорещият търси.

Ki-думата обикновено стои в началото на въпросителното изречение:

  • Kion vi volas?Mi volas manĝon! - Какво искаш/искате? – Искам храна!
  • Kian manĝon vi deziras?Mi deziras malmultekostan manĝon! - Каква храна желаеш/желаете? – Желая евтина храна!
  • Kiel vi fartas?Mi fartas bone! - Как си/сте? – Добре съм!
  • Kiom da pomoj vi havas?Mi havas du kilogramojn da pomoj! - Колко ябълки имаш/имате? – Имам два килограма ябълки.
  • Kies estas tiu aŭto?Ĝi apartenas al Anno! Ĝi estas de Anno! Ĝi estas ŝia! - Чия е тази кола? – Тя принадлежи на Анна. Тя е на Анна. Тя е нейна.
  • Kiam do?Morgaŭ! - Кога тогава? – Утре.

Ki-думи се използват и в подчинени въпросителни изречения: Ŝi demandis, kion mi volas.

Ĉu-въпроси

Ĉu-въпросите се въвеждат чрез въпросителната частица ĉu ('ли', 'дали'). Ĉu-въпросът търси потвърждение относно истинността на цялото изречение. Отговорът обикновено е jes ('да') или ne ('не').

Ĉu обикновено стои в началото на въпросителното изречение:

  • Ĉu vi komprenas min?Jes, mi komprenas vin! Ne, mi ne komprenas vin! - Разбираш/Разбирате ли ме? – Да, разбирам те/ви. Не, не те/ви разбирам.
  • Ĉu vi estas Kanadano?Jes, mi estas Kanadano! Ne, mi ne estas Kanadano! - Канадец ли си/сте? – Да, канадец съм. Не, не съм канадец.
  • Ĉu li?Jes, li! - Той ли? – Да, той.
  • Ĉu ĝi estas taŭga?Jes, (ĝi) estas! - Подходящо ли е? – Да, (подходящо) е.

Ĉu-въпросът може да бъде и алтернативен въпрос. Тогава отговорът обикновено е избор между различните алтернативи:

  • Ĉu vi volas kafon aŭ teon?Mi volas kafon! Mi volas teon! Mi volas nek kafon, nek teon! Mi volas kaj kafon, kaj teon! - Искаш/Искате ли кафе или чай? – Искам кафе. Искам чай. Не искам нито кафе, нито чай. Искам и кафе, и чай.
  • Ĉu li aŭ ŝi?Ŝi! Li! Iu ajn el ili! Neniu el ili! Ambaŭ! - Той или тя? – Тя. Той. Който и да е. Нито един. И двамата.

Прости отговори

За да се отговори на ĉu-въпрос, може просто да се изкаже изречението (цяло или съкратено), което дава отговор на въпроса:

  • Ĉu vi amas min? — Mi amas vin! - Обичаш ли ме? – Обичам те!
  • Kaj ĉu vi longe lernis? — Ho, mi lernis ne malpli ol tri jarojn. - И дълго ли учи? – О, учих не по-малко от три години.

Обикновено обаче се използват частиците jes и ne. Такава частица все едно замества цяло изречение. Често обаче след една от двете частици се добавя целият отговор или част от него за допълнителна яснота.

Jes

Частицата jes ('да') дава утвърдителен отговор:

  • — Ĉu vi volas kafon? — Jes! (= Mi volas kafon.) - – Искаш ли кафе? – Да. (= Искам кафе.)
  • — Ĉu vi ion deziras? — Jes! (= Mi ion deziras.) - – Желаеш ли нещо? – Да. (= Желая нещо.)
  • Ĉu la Universala Kongreso estos en Eŭropo ĉi-jare? — Mi pensas, ke jes! = Mi pensas, ke ĝi ja estos en Eŭropo ĉi-jare! - Международният конгрес ще бъде ли в Европа тази година? – Мисля, че да! = Мисля, че действително/наистина ще бъде в Европа тази година!

    Частицата jes замества цялото подчинено изречение в отговора (с изключение на въвеждащото ke).

Вътре в изречението jes не се използва за наблягане на истинността на нещо. Вместо него се използва частицата ja ('действително', 'наистина'). Не се казва: Tiu ĉi suko ne estas dolĉa, dum tiu alia jes estas., а: Tiu ĉi suko ne estas dolĉa, dum tiu alia ja estas. (Този сок не е сладък, докато другият (действително, наистина, навярно) е.)

Ne

Частицата ne ('не') дава отрицателен отговор:

  • — Ĉu vi volas kafon? — Ne! (= Mi ne volas kafon.) - – Искаш ли кафе? – Не! (= Не искам кафе.)
  • — Ĉu vi ion deziras? — Ne! (= Mi nenion deziras.) - – Искаш ли нещо? – Не! (= Не искам нищо.)
  • Ĉu li estas blondulo aŭ brunulo? — Ne, pli kaŝtanhara. = Li estas nek blondulo nek brunulo, li estas pli kaŝtanhara. - Той блондин ли е, или брюнет? – Не, по-скоро кестеняв. = Той не е нито блондин, нито брюнет, а по-скоро кестеняв.
  • Ha, ĉu efektive la malgranda Kay mortis? La rozoj estis sub la tero, kaj ili diras, ke ne! = ...ili diras, ke li ne mortis. - Я, наистина ли малкият Кай е починал? Розите бяха под земята, а те казват, че не е! = …казват, че не е починал.

Важно е да се внимава относно разликата между ne като отрицателна частица вътре в изречението и ne като отрицателен отговор:

  • Ne venu ĉi tien! = Mi volas, ke vi ne venu ĉi tien. - Не идвай/идвайте тук! = Не искам да идваш/идвате тук.

    Ne прави сказуемото отрицателно.

  • Ne, venu ĉi tien! = Ne! Mi ja volas, ke vi venu ĉi tien. - Не, ела тук! = Не! Искам да дойдеш тук.

    Ne е частица, която сама по себе си малко или много изпълнява функцията на цяло изречение.

Ако непосредствено след отговора следва изречение, започващо с глагол, след частицата ne трябва да има ясна пауза с цел да се избегне объркване.

Jes и ne при отрицателни въпроси

Съществуват два начина на употреба на частици при отрицателни въпроси. Едната система е по-често срещана в западните езици, а другата – в източните. Затова може да се говори за западна и източна система, но в действителност в много държави и езици съществуват паралелно и двете системи. Дори на есперанто се срещат и двете. Заменхоф е използвал jes ('да') и ne ('не') по-често спрямо западната система, но нерядко е ползвал и източната.

Западна система

В западната система jes въвежда утвърдителен отговор, а ne – отрицателен. Отрицателният отговор е изречение с отрицателна дума (частицата ne или таблична дума, започваща с neni-) в главната си част. В западната система значението на частицата е независимо от формата на въпроса. Ако въпросът е отрицателен, се отговаря със същата частица, която би се употребила, ако въпросът е без отрицателна дума. Важна е единствено формата на това изречение, което частицата въвежда:

  • Ĉu vi volas kafon? - Искаш/Искате ли кафе?(положителен въпрос)
    • Jes! (= Mi volas kafon.) - – Да! (= Искам кафе.)
    • Ne! (= Mi ne volas kafon.) - – Не! (= Не искам кафе.)
  • Ĉu vi ne volas kafon? - Не искаш/искате ли кафе?(отрицателен въпрос)
    • Jes! (= Mi volas kafon.) - – Да! (= Искам кафе.)
    • Ne! (= Mi ne volas kafon.) - – Не! (= Не искам кафе.)
  • Ĉu vi nenion deziras? - Не искаш/искате ли нещо?
    • Jes! (= Mi ja deziras ion.) - – Да! (= Искам нещо.)
    • Ne! (= Mi deziras nenion.) - – Не! (= Не искам нищо.)

За да се отговори положително (според западната система) на отрицателен въпрос, може да се използва и наблягащото Jes ja! = Да, така е! (или нещо подобно): Ĉu vi ne volas trinki la malvarman kafon? – Jes ja! (= Jes, mi ja volas trinki ĝin.) Някои използват tamen вместо jes ja.

Източна система

В източната система jes потвърждава точно това, което се съдържа във въпроса, а ne отхвърля целия въпрос. В тази система jes и ne си сменят ролите при отрицателните въпроси:

  • Ĉu vi volas kafon? - Искаш/Искате ли кафе?(положителен въпрос)
    • Jes! (= Mi volas kafon.) - – Да! (= Искам кафе.)
    • Ne! (= Mi ne volas kafon.) - – Не! (= Не искам кафе.)
  • Ĉu vi ne volas kafon? - Не искаш/искате ли кафе?(отрицателен въпрос)
    • Jes! (= Mi ne volas kafon.) - – Да! (= Не искам кафе.)
    • Ne! (= Mi ja volas kafon.) - – Не! (= Искам кафе.)
  • Ĉu vi nenion deziras? - Не искаш/искате ли нещо?
    • Jes, mi nenion deziras. - – Да, не искам нищо.
    • Ne, mi ja deziras ion. - – Не, искам нещо.

Два вида логика

И двете системи да се отговори на отрицателни въпроси, са логични, но по различни начини. Щеше да е хубаво, ако съществуваше само една система на есперанто. По принцип може да се препоръча западната система, тъй като досега тя е най-често използваната дори от самия Заменхоф. Изглежда обаче, че не е възможно да се достигне напълно единна употреба на една-единствена система. И двете начина са присъщи за езика. Затова трябва да се внимава при отговаряне на отрицателни въпроси. За предпочитане е да се добави доуточнително изречение, за да се избегне недоразумение.

Обратно нагоре